Не че ние сме безгрешни, но интересен е въпросът, дали колегите, извършили българския превод на новия международен стандарт за качество на преводаческите услуги БДС EN ISO 17100, както и техният възложител, са си дали сметка, че от резултата на техния труд логично се очаква да бъде образец за професионален превод?

Чудехме се също така, дали при българския превод на този стандарт са спазени предвидените в самия него изисквания за качество?

Например, особено любопитен е въпросът доколко изпълнено е изискването за редакция на превода от страна на компетентен редактор, различен от преводача?

Съдейки по резултата, въпросът не е дотам неоснователен. Може би не е неоснователно и усещането за подхлъзване по наклона на "двойния стандарт"...

За съжаление нямаме право да публикуваме примери от съдържанието на стандарта, илюстриращи горните въпросителни. Българският институт за стандартизация е носител на авторските права и за възпроизвеждането на съдържанието или на части от него се изисква писмено разрешение.

Но можем да се задоволим с кратък коментар. Българският превод е извършен от английски език. Естествено! Че кой не знае английски в България! :)

Даже е налице куриозна тенденция. Самочувствието, породено от измамното усещане за познаване на английския, изглежда расте обратно пропорционално на реалната загуба на езикова култура и познаване на българския език.

А тъкмо българският език е под въпрос в множество абзаци от превода на стандарта. Първо, редно е да признаем, семантични грешки в превода няма. Но има изобилие от несръчно боравене с майчиния език. Най-често грешен словоред, неправилно съчетаване на лексикални единици, дословно придържане към английската конструкция, буквален превод на отделни фрази или цели изречения, и като цяло натрапващо се неумение за изграждане на гладка и естествена българска реч.